... Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :
- И все пак - защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?
Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :
- Защо се поддържа ли ? И аз се стремя да си обясня това ... Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията ... А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) - край ! - ето я основата за масови психози !
Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.
- Как е ? - попита той всички .
- Нормално, без нещо за отбелязване - колективно му отговарят .
Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :
- Някакви неприятности ли има ?
- Уви ... - въздъхва шефа. - Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот ...
- Не разбирам ...
- А би трябвало ... Нали сте му автор ?
- Вижте ...
- А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви ...
- Мой стил ! ... И това е сериозно за да ме обвинявате ?
- Обвинение ... Не съм криминален следовател ... Защо все пак се забърквате в такива ... каши ?
А. миролюбиво отвърна :
- Моята философия е неотделима от действието ..
- Вие сте непоправимо наивен....
- Бих могъл да кажа същото и за вас ...
- По инерцията на взаимните обиди, така ли ?
- Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той ...
- Няма да го поема !
- Ще ви заставят ... Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?
Шефът тръсна разочаровано глава
- Късно е да ме съветвате ! - иронично отсъди той. И добави : - Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?
- Моят дълг ?
- Естествено ... Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?
- Молбата за напускане ? ... Добре ... до края на седмицата ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.