Докато отпиваше от чая си, гостът се обърна към Монаха :
- Дойдох да се запозная с Вас и да чуя какво можете да ме посъветвате , защото усещам, че само прочетеното в книгите …
Монахът приглади бавно брадата си и каза :
- Заприличахте ми на един приятел от младежките години . След всичкото това време, през които не се спря, след като бе чул и видял толкова много , той упорстваше да изучава авторитетите . Дори ми изпрати един вързоп книги чак тук . Много полезен дар. Не съм имал по-добри подпалки за печката !
Гостът се канеше да възрази меко срещу това отношение към авторитетите, но Монахът продължи :
- Моят приятел не можеше да се спре ! От толкова припряност не разбра , че колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш , толкова по-малко притежаваш . Това се отнася и за вас , млади човече !
Неочакваната забележка свари госта неподготвен. Той кротко каза :
- Ще може ли да помоля да кажете какво да правя в търсенето си …
Ставайки , Монахът отговори :
- Всеки въпрос води до друг такъв. Вие приличате на рибар , който се обръща с гръб към реката и мрежите си и тичате да се катерите по дърветата, за да ловите там риба . Или като онзи , който прави лодка от желязо , а пробива дупка в дъното й , след което се надява да прекоси с нея реката . С времето разбрах – хвани въпросите откъм добрия им край , започни с отговорите . Един ден така можеш да стигнеш и до отговора, който ти е нужен . Сбогом !
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.