На духа не му дреме за някаква атомно-молекулярна структура, основана на белтъци, въглехидрати и мазнини. Така че – кръвта си става на вода като две и две ! Особено като “съблечеш дрехата” , да не говорим пък и ако излезеш от земната матричка !
Много важни промени настъпват в приоритетите на ценностната система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание. Своята голяма ценност загубват всички условия за поддържането на това тяло: трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н. Ценно става само това, което е неразделна част от съзнанието, и което можем да ползваме извън това ограничение : знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности.
Мнозина са свикнали да приемат за истина не това, което е истинно, а това, което е понятно за възприятията им. Ако изложена истина не се покрива с понятийните им апарати, бива приета за фантасмагория или лъжа. Извод: достъпността на изложение е от решаващо значение за прием или отхвърляне!
Американски психолози провели уникален експеримент – студенти били разделени на две групи, едните – затворници, а другите – надзиратели. Експериментът се провел в затворнически условия и бил достатъчно дълъг. Отначало “надзирателите” и “затворниците” запазили дружеския тон и приятелските отношения едни към други, но после “надзирателите” започнали да проявяват строгост, “затворниците” възроптали – нали все пак това е само експеримент! В отговор надзирателите започнали да прилагат сила, а след това дори да бият и даже да издевателстват над затворниците. Те самите се чудели на тези свои реакции, но продължили с издевателствата над своите другари-студенти. След това групите сменили местата си вече бившите “затворници” започнали с издевателства над бившите “надзиратели”.
Какви изводи може да си направим? Попадайки в определени условия, човек действа по напълно предсказуем начин. Ако искаш да измениш някак себе си – промени обстоятелствата, в които живееш. Ако не е по силите ти да ги измениш – премести физически себе си на друго място, с други обстоятелства. Ако не можеш да направиш и това – оставаш си такъв, какъвто си и в крайна сметка ще заприличаш на тези хора около тебе, живеещи отдавна в дадените обстоятелства.
Мисловният контрол тук е направо “бетон-картон”! И юдеи, и мюсюлмани, и християни се кланят на едно изкуствено създадено, егрегориално богче, което всъщност е един психичен механизъм за промяна на нормалната човешка психика в дегенеративна и ограничена!
Всеки съзнателен субект е единен с фундаменталната първооснова на действителността – или глобалния субект. И ето защо ти винаги си бил, си и ще бъдеш!
Хитро скроена игра от страна на малките юзърчета с пирамидалната система на съществуване. Привидно здравия в основата си пирамидален фундамент всъщност постоянно се рони и подмазва от новопостъпващите в човешка роля съзнания. Този процес на разпад и възобновяване осигурява и тяхната “печалба” от цялата схема.
Загубвайки себе си – човек губи душата си – той поставя душата в колата, в компютъра, вместо да я насочи към творчеството, изкуството, знанията за себе си и душата
Когато човек е развълнуван, когато изпитва възторг и изобщо по един или друг начин има засилен емоционален момент, духовете биват привлечени към него. В това е тайната на вдъхновението; с това се обяснява и защо гневът нараства, хранейки се от себе си. Когато излизате извън себе си, вие губите много – дори и контрол над себе си, и точно тогава е напълно възможно друга същност да придобие контрол над вас. А както се знае – този ефирен свят е пълен с недоброжелателни духове, обичащи да подбуждат караници между хората…
Разбирате ли къде е опасността? И най-малкия зародиш на гняв в сърцето ви може да се захрани и възпламени от огъня на тяхната ненавист!
Добротата е сила, която променя характера и на обкръжението. Да допуснем, че ваши близки имат черти на характера, които не одобрявате. Но колкото повече им се дразните, толкова повече тази черта в характера им ще се проявява. Това е по правило
Обичам да основавам отношенията си на дружбата, съвместното придвижване към свобода и радост, възникващи при разкриването на тайните на мирозданието. Във връзка с това ще напомня, че знанието, което учи на подчиненост и манипулиране е безполезно, то единствено по-силно закрепостява душата в егрегорните структури на матричката с двуполюсна насоченост, което води и до затворения цикъл…
Фанатичната вяра има “зли” очи. Понеже пропуска всичко през хладния си, шлифован от матричката разум, а не през сърцето!
Чувал съм много хора да казват: “Няма вече за кога да се уча… Вече съм на 75 (примерно), вече ми е късно… Това означава: Не искам да слушам това, искам да си живея така, както съм си живял, докато ми дойде време да умра. Туйто. Невежество…
А има и други, които в момент на страсти казват така: “Когато остарея, тогава ще помисля и за душата си…” А кога обаче ще остарееш? Нима млади на години не умират? Дори новородени не са застраховани? Но такива си мислят: “Не, това може да стане с бай Пешо или бай Ваньо, но не и с мен!”
Ето какво води неразбирането изобщо къде сме и къде живеем!
Повечето махат с ръка и си казват – “Какво ме интересува това. На мен хладилника ми е празен, вноската по кредита съм я просрочил, колата остаря и искам да си взема нова, трябва да отида на море, а тук някакви идиоти ми пълнят главата с илюминати, задкулисие, метафизика и всякакви щуротии. Що не стъпят здраво на земята и влезат в реалността”. Но си спомням за многозначителната сцена от “Майстора и Маргарита”, когато професор Воланд преди началото на шоуто пред московската публика каза : ” А сега нека видим какво са научили тези граждани през последните 2000 години ?”
