Е. и П.не се бяха виждали от дълго време . Сега седяха в къщата на Е. и говореха приятелски . Изведнъж П. възкликна :
- Виждам , че онази стена е покрита с лавици , но на тях няма почти нищо . Какво е станало с книгите ти ? Ти имаше доста богата библиотека .
- Наистина имах – почти безразлично отговори Е. – Но колкото повече четях, толкова по-малко смисъл намирах. Всеки път, когато приключвах с четенето на даден автор, изпращах книгите му на братовчед си. Не оспорвам , че с прочетено положих основа за разбирането , което имам , но това е едва основата , над нея има още доста неща .
- Сигурно си прав – отговори П. – Предполага се, че прекаленото четене те лишава от независимо мислене . Но тогава кажи ми – какво друго остава да се прави ?
Е. се усмихна леко :
- Не считай , че това е рецепта , защото такива няма . Ако питаш конкретно как е  при мен – развитие на интуицията !
- Това е интересно, приятелю ! Какво би казал за нея ?
- Интуитивното познание няма нищо общо със законите на логиката. Логическият извод е основан на сбор от информация, на анализ на факти и установяване на причинно-следствени връзки. Интуицията веднага ни подсказва готовия отговор. Първата мисъл е най-важната. Това положение отдавна се е превърнало в народна мъдрост и е станало пословично …