Следователят седеше с напрегнат израз на лицето . Монахът влезе с бавна крачка и се насочи към него :
- Усетих , че ще ме потърсите, какво предизвика това ?
- Трябва да ми помогнете , Монахо ! Снощи е станал голям обир и доколкото съм осведомен се подготвя втори , а тук съм донесъл документите по случая . Много ми се иска да им хвърлите един поглед и да усетите дали сме на права следа …
Преди да успее да каже нещо повече , Монахът го прекъсна :
- Не чакайте никаква помощ от мен ! За мен правосъдието на хората е посредствен маскарад и не бих си мръднал малкия пръст да гоня някой престъпник. Те сами се хващат ! Въртят се в още по-тесни кръгове, отколкото другите, и не могат да се измъкнат от тях !
- Но как да подходя , поне ме посъветвайте нещо ….
- Всъщност при вас има игра на конфликти – засмя се за пръв път Монаха. – Oт интуитивна гледна точка т.нар. конфликти не са особено интересни , при тях правилата са горе-долу като при шаха. От самото начало се знаят възможностите на противниците и резултатът е предварително известен. Който не иска да попада в тях – желателно е да избягва разсъжденията в обвързана последователност . Нужно е абстрактното усещане ….
- Не ми помагате много с такива сентенции – разочарован каза следователя .
- А трябва добре да знаете , че сам си помагате най-добре . Често залагате на готови мисловни шаблони и това ви подвежда . Реалният живот наистина е по-пъстър и от най-добре обмисленото начинание. “Неочаквано” се появяват съвпадения на различни обстоятелства, недвусмислени до един момент мотиви увисват поради “ненадеен” развой на събитията, грижливо обмислени планове рухват по някаква “приумица на съдбата”, хитроумни идеи пропадат в лабиринта от аболютно “непредвидими” човешки постъпки. Заради всичко това няма смисъл да се тълкуват каквито и да било факти въз основа на предварително създадени мисловни конструкции ….