Без заглавие

Да не би този страх да остане 

И превърне веселието в терзание

Ти ще потърсиш своята сила

Когато часът за изгрев удари

И мракът потъне в забрава ...




Кога матричния "писък" ехти 

избягвай капана коварен 

и примката тясна отпускай,

тогаз в себе си ти ще надзърнеш 

щом мракът потъне в забрава...




Търсача у всеки тук се приветства

с възхитата детска, която остава,

отново пътуват към нея

със влака - чудно пришествие

устремен към поредната гара ...