четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Есенциални откровения

Това, което днес трябва да се знае е, че трябва да лекуваме истинската болест. Общество, което живее от обезценяване на стойностите, което поставя на фокус парите, предметите, а в същото време превръща човека в оръдие за постигането на тези цели, не е в състояние да даде нови и свободни хора !

 Ако самият човек е господар на себе си и най-добре разбира собствения си вътрешен живот, ако редовно препроверява психопрограмите си, включва нови програми за развитие, то никой не е в състояние да заеме законното му място, вътре в самия него. За да не се възцари някой друг в теб, трябва да си мъдър и обичащ господар на себе си.

 Представете си какъв политически и социален взрив би се получил, ако световното население бъде уведомено, че не само съществува разумен живот на други планети, но и други разумни същества присъстват сред нас и че всъщност човешката история силно се различава от това, което ни представят официалната наука, религиите и политическите “авторитети” от миналото и настоящето !

 Наглед тихия и кротък човечец всъщност е най-опасен. С абсолютния си егоцентризъм ; със страха от всяка промяна ; с лесното примирение и приспособяване при всяка промяна … Негов първи въпрос винаги ще е “Какво ще правят с нас ?” и никога “Какво трябва да направя аз ?”. За него повикът на стомаха винаги е бил на първо място пред културата, идеалите, духовното …

Еснафщината не може да се победи със сила, защото би трябвало да бъдат физически унищожени нейните носители, не може да се победи и с идеи – защото органически не възприема тези идеи ; с нея трябва да се бори внимателно, за всеки милиметър от човешката душа, непрекъснато, без да се изморява и без да се отстъпва …

 Maската на системата е либерална и дипломатична . Тя е насочена към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно чрез една псевдодемокрация, грижеща се за стомаха му и даже му разрешава да се бори с легални средства, чрез официални опозиционни партии и парламентарни дебати

 Борбата за човешката душа не е престанала нито за миг . Какво можем да противопоставим на “сладкото робство” на вещите и стомашния комфорт ? Май само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои успешно на самодоволната бездуховност на “здравомислещия”, който се впечатлява само от принципа “да има, не е като да няма” …




 Създателите и ръководещите системата спазват каноните на нейното ноу-хау. И всичко си остава същото до самия край . Когато се променят основни елементи на системата, значи се е появила новата “премяна” с целия си блясък и величие . И по-усъвършенствана и неразгадаема. Ще има нови и нови , въпросът е как да се разпознават и да не се участва в тях …

 Бързотечна е реката на човешките дни, на човешките нощи ,
Грабва и отнася всеки рядък цвят, отронен в потока.
Не се опитвай да го притежаваш, ще увехне в дланта ти,
Остави го да украси на друг мъж/жена живота