понеделник, 6 май 2019 г.

Есенциални откровения

Когато не си даваш вътрешна “топлина” – тогава въплъщението ти придобива единствения смисъл: да се сгрееш!

 Не “осветявай” там, където не е нужно, не се включвай в “игра” с изгладнели ловни кучета!

 Предлагам всякакви видове социални мрежи да блокират неграмотно написаните статуси и коментари. Това вече би било едно истинско народно образование!

 Да направим аналогия: произтичащото в дадена вселена се събира в един съд, под вид на “капчици”. В даден момент те ще препълнят този съд. Точно това може да се опише като край на познатото и началото на другото, което не може да се опише….

 Делението по света на страни провокира войните, патриотизмът е лицемерие, а истинските противници са тези, които ни карат да воюваме!

 Често пъти се дискутира какво е било в началото – Големия взрив или нещо друго? Но самата постановка на въпроса няма никакъв смисъл, понеже никога не е имало “начало”. Вселената се сътворява и унищожава във всеки един времеви момент, съществувайки в своеобразна пулсация. Този момент е толкова нищожен, че болшинството от съзнанията, населяващи вселената не го улавят, заради което си измислят разни митове за “началото на всичко”!

 Духовността у всеки от нас не значи нищо за матричката, базирана на оцеляване и приспособяване – за нея най-страшното възможно е пробуждане на съзнанието!

 Вместо добре познатото “Разделяй и владей” – “Пребивавай и се наслаждавай”. Това преобръща смисъла на живота, предназначението и доказването. Отпада нуждата да “контролираш” и подчиняваш”!

 “Приятелство”, вместо “контрол”.
Отпадат “управлявам” и “направлявам”
Отпада “натиск” като определение на “воля” и “действие”
Отпада нуждата от “поучаване”, “съветване”…


 Приятно – вместо подлост.
Отпада страданието, мъката, твърдостта и примирението.
Отстраняват се умоляванията, подсечките, съблазняванията и флирта.
Отпадат очакването и напрежението…


 Нашата матрица – учебен полигон за въплътени души?