След поредното изтощително дело адвокатът седеше с уморен вид , облегнал се на един от прозорците . В паметта му се възстанови един спомен от отдавна забравен разговор с дядо му . Преди 30 години , току-що взел държавния изпит, адвокатът бе споделил с него смелите си планове за бъдещето .
“Вярвам, че ще стигнеш далеч – бе казал дядо му, – но се готви за неизброими страдания по пътя си ! А когато стигнеш там , на върха, ще се почувстваш много самотен.”
Адвокатът бе отвърнал самоуверено : “Страданието и самотата правят мъжа силен , дядо ! Имам сили, с които да действам в името на правото “
Старецът му бе отговорил : “ Помисли – би ли могъл да изправиш пред съд например гръмотевицата , причинила бедствия ? “
Тогава не бе разбрал тъжната усмивка на дядо си . Но сега я разбираше ….
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.