- Учителю , не е ли вече настъпило времето да ни предадеш от своите знания ?
– Трябва да знаете , че знанието е като дървото – има
горчиви корени, но и сладки плодове . И само готовият за него ще го
оцени и приложи на място.
- Но ние сме с теб вече толкова време , не ни ли намираш за готови ?
- По това нетърпение , което показвате съдя, че все още не
сте напълно готови … Знайте , че има учения и практики , които са
навлезли надълбоко в тайните на живота и смъртта . Но проникването в тях
може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в
безмилостни демони , а задълбочените им размисли за еволюцията често се
израждат в извратени практики и ритуали . Дали всеки е призван да узнае
тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави
щастлив ? Целият въпрос е там , ученици мои ! Най-възвишеното е , когато
отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро . Опасявам
се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма . За
момента това е само една мечта . Красива мечта , но … мечта .
- Тогава какво да ни води по пътя , Учителю ?
- Запомнете : обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име “Живот”, но в сърцето на всеки извежда най-краткия път …
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.