Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3
години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо
овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място.
Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал.
Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си
стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират,
вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след
минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам
моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го
правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се
подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те
получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” –
„Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара
това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се
замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса.
Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата,
защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са
прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по
един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или
чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който
ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време
на време и от едно евтино куче, раздаващо страх.
( Началото на обрата , Д. Айк , 1996 )
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.