Пустиня и оазис

Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук - всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? - не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.

Вие ще кажете, не, днес аз ще отида тук, а утре - там, и това ще бъде различна реалност. Но вие ще отивате в една статична реалност. Oт това къде стоите в нея, тя не се променя, променлива е само картината. Oт ъгъла на наблюдение стаята не се е изменила. Само комуникацията с други души прави реалността повече или по-малко прясна-солена-oстра. Всички впечатления от реалността  душата получава само от общуването със същите живи души като нея самата. Останалите декорации са доста скучни. Само сенки играят в пясъка, само морето шуми в продължение на милиони години в тази пустиня. Пустиня, защото е много трудно да се намери сред декорациите истински събеседник. Пустинята не е нещо уникално, тя е най-яркото и мълчаливо, кратко и ясно изразяване на реалността.

Понякога си мисля, че съм влязъл с грешния крак във вратата на реалността  (събуждане), а след това се опитвам да намеря начин да се върна и да повторя с правилния крак. Но от промяната на краката сумата не се променя. Ако отиваш в пустинята, не е важно с кой крак - пясъкът е все така мълчалив, безкраен и разсипващ се. Хората наоколо повтарят своето течение, оставайки същите празни събеседници както преди, и все така безкрайни. Ето че пясъкът и хората на тази планета не свършват, те унищожават всичко останало.

За пустинята и хората всяко различно "чудо" е мираж. Но миражът, на който сте  казали "не" - веднага изчезва. Пазете се от хората, които казват често "не". Те не могат да се напият от потока ви, а вие не можете да ядете пясък.