Пародия на "свобода" или свят на два свята

Съвременните кукловоди действат либерално и дипломатично. Те се насочват към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно и спокойно чрез една псевдодемокрация, която се грижи за стомаха му и даже му разрешава да се бори с легални средства - чрез официалните "опозиционни" партии и парламентарни дебати.

   На какво напомня тази "свобода" не е трудно да се досетим. Зад целия този маскарад се крие бездуховното благополучие, което съвременната разпадаща се система предлага в онези случаи, когато пипа с ръкавици...
   И не е ли най-опасното психиката (моралът) на средностатистическия "здравомислещ" човечец, който всяка сутрин бърза към работното си място, за да заслужи своя процент, отпуснат му от системата за неговото приддържане към нормите; който цял живот е бил мачкан и който би бил в първите редици на тези, които ще видят в едно евентуално масово чипиране своето спокойствие и бъдеще ? Всъщност грижата за илюзорната сигурност (наред с тази за своя стомах) винаги е била основна за еснафа.
   Този наглед тих и кротък човечец е опасен. Даже много опасен: с абсолютния си егоцентризъм; със страха от всяка промяна; с това, че веднага се примирява с всяка промяна...За него стомаха винаги е бил пред принципите и идеалите. С такива еснафи е добре да се знае - те не могат да бъдат победени със сила, защото би трябвало да бъдат унищожени физически; не могат да бъдат победени с идеи - защото органически не възприемат тези идеи; с тях човек трябва да е внимателен, борейки се за всеки микрон от човешката душа, без да се изморява и без да отстъпва...
   В този свят - който всъщност е свят на два свята - борбата за човешката душа не е преставала нито за миг. Какво можем да противопоставим на сладкото робство на вещите и илюзорната сигурност ? Само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои на самодоволната бездуховност на "здравомислещия", който се впечатлява само от количествени показатели...

Драмата и ролите

Г. обичаше редките моменти, когато имаше възможност да навести своя добър приятел Монаха. Макар привидно различни , двамата се допълваха чудесно. Сега водеха оживен и дълъг разговор за ставащото на планетата. 

- Странна драма се разиграва , приятелю – замислено изрече Монахът. – Човешка драма, в която определена роля играе Земята . Не бива да гледаме на нещата само от ограничената гледна точка на малкия човешки всемир. Съществуват и много други , които преливат отвъд него . Погледната от всемира на планетата , това е една планетарна драма , в която няколко окаяни човешки същества изпълняват второстепенни роли .

- Може би имате право . Изглежда всичко е започнало с идването на тези, които се провъзгласили за богове и са създали цялата тази драма … Но едно знам със сигурност – и то е, че съм много изморен .

Монахът го стрелна с края на окото си :

- Отиди да си починеш . И на двамата ни остава още доста път напред, всеки в посоката си … Доста път , дълъг и нелек . 

Монахът се намести на стола си и се загледа в изгряващото слънце ….

„Малкият човек“ и бюрокрацията

Х. бе много изморен . От 3 месеца кръстосваше непрекъснато институциите заради строителната фирма, която неправомерно се опитваше да отнеме парцела му . Сега стоеше пред поредната врата на чиновник от общината , с чанта , пълна с документи .
Влизайки , той видя намръщен младеж с очила , седящ зад бюрото и не отлепящ поглед от компютъра пред него .
Х. се представи и подаде ръка , но мъжът се поколеба, а после едва-едва я стисна.
- Какво желаете ?
- Тук ме изпратиха от съда , наложително е да защитя имота си от строителна фирма , която иска да го владее .
Мъжът зад бюрото за пръв път вдигна поглед към него :
- Добре , попълнете стандартния формуляр и ще видя какво мога да направя . Тук никой няма предимство и ще дойдете за резултат след 10 дни .
- Слушайте , прекрасно знам, че има изключения . Онзи ден някой го е направил за мой познат, без да чака 10 дни. Веднага са обработили документите .
Х. си щракна с пръсти и чиновникът го загледа учудено, после пак прикова поглед в екрана на компютъра.
- Вярно, правят се изключения , но с нареждане отгоре. Защо не говорите с началника ни от горнич етаж ? Ако ви разпише мол..
- Моят познат не е говорил с него. Някой просто му е помогнал.
- В такъв случай е нарушил правилата. Познавал е някого и той му е направил услуга.
- Сега аз познавам теб.
- Попълни формуляр и …
- Добре , наслушах се на подобни приказки досега – рязко го прекъсна Х. – Сега чуй една история от живота .
- Чух достатъчно , Х. Защо просто не …
- Ще я разкажа и ще си тръгна , става ли ? Само я чуй.
- Хубаво , давай .
Х. изчака да го погледне в очите, но това не стана.
- Много отдавна , когато бях почти на десет, отчуждиха къщата на семейството ми с обещание за овъзмездяване. Но това така и не стана , наложи се години наред да живеем под наем , за който понякога не стигаха пари и се налагаше да правим поредното изнасяне . Едва от няколко години успяхме да се установим в свой дом , закупен със свои средства . И сега една строителна фирма с измама иска да ни го отнеме. Това е моята история .
Чиновникът погледна папката с документи на Х.
- Тъжна история , човече, но не мога да ти помогна, съжалявам. – Х се изправи и се вгледа в него за момент. – Не забравяй папката – подсети го чиновника и му я подаде.
- Ще я оставя тук. Убеден съм, че ще постъпиш правилно.
- Не , недей, не мога да …
- ОСТАВЯМ Я ТУК !
Сам се изненада от силата на гласа си. Чиновникът стреснато върна папката на бюрото си. След кратка пауза Х. се приведе напред и заговори спокойно :
- Вярвам, че всеки трябва да получи шанса да избере правилно. За всеки настъпва момент за морален избор . Хубаво е човек да се вслушва в съветите на вътрешния си глас, дори и да са в разрез с правила и разпоредби . Когато го сторят, хората се чувстват добри и в душите им се влива хармония … Х. се изправи и извади листче от джоба си, написа върху него няколко телефонни номера и го остави на бюрото до папката. – Тук са моите номера . Ще чакам .
После излезе бавно от стаята …..

На театър

Всеки , който можеше да се държи на краката си бе излязъл да не пропусне зрелището – процесът срещу заловената разбойническа банда , която тероризираше жителите на града . Група младежи мина покрай къщата на Монаха и един от тях се провикна силно :
- Монахо , ела да видиш заловените негодяй ! Днес всички ще дойдат на процеса … Смърт за разбойниците !
Монахът сви равнодушно рамене :
- Не си отпускайте езиците , за да ги обиждате . По-добре си размърдайте съзнанията и помислете за последствията , които идват при такива действия . А също и за неоценимата възможност да се поучите от тях и да избягвате да сторите същото . 
Младежите се изсмяха гръмко :
- Ти май съвсем си откачил ! Още малко и ще ги защитиш !
- Вие още не разбирате , че тези ситуации са вид театър . Ще го проумеете , когато „прогледнете“ с погледа на Универсума . В „очите“ му рангът, положението, възрастта и пола нямат никакво значение. Поучете се от това и си спомнете за думите, когато ви подмами изкушението да се нахвърляте върху някого

Агресията на Тъмните в периода на Края на Играта - Матрицата 5

Агресията на Тъмните в периода на Края на Играта

09.10.2003

Като общо сега нещата са по-поляризирани, отколкото когато и да било преди. С назначаването на сегашния президент, имате ясната концепция „Или си с нас или си против нас”. Това е опит да бъдат накарани земните хора да се присъединят или към Тъмните или към Светлите. Това е опит да се взриви Баланса.

Заблуди, полу-истини и лъжи са главните инструменти на полярностите – например на Светлата:

- правя това заради теб/в твоя полза

- щом в Библията пише така, щом ... казва така, значи не можеш да не го направиш

- правя това, защото те обичам

Това е използвано множество пъти в името на „доброто на цялото”. С малки изключения, обаче (напр. убийства, кражба и др.), се използва главно за манипулиране и контрол. Целите на правителствата са все повече закони, които да ограничават свободата и преживяванията на Земята. Висшите Аз знаят какво става, но са ограничавани от правилата на Играта.

Тъмната полярност обожава да се прави на Светла и да използва методите на Светлите, за да контролира масите и да ги води към покорство. Тъмната полярност служи на себе си, но само защото се използва думата Тъмни това не означава, че вие веднага ще разберете какво наистина става. Така например Тъмния в Белия дом използва като стръв думи от типа на „свобода” „добрите и лошите”. Поначало Тъмните обичат да говорят отвисоко – затова обичат да използват термини, които възрастните биха използвали спрямо децата.

След Клинтън Тъмните използват поголовно заблуди и лъжи, защото виждат, че гласуващите се хващат и реагират благосклонно на тях, а щом Тъмните видят, че нещо минава, започват да го генерират по-бързо отколкото дадена фабрика генерира отпадъци за околната среда. Макар, че правителството позволи събитията от 11 септември да се случат и ги подпомогна, масовата публика отказа да се събуди за истинската природа на своето правителство, а Тъмните душа дават за подобен отказ. Историята с Ирак е друг пример за лъжи и възползване от самозаблудите на американците по отношение на своето правителство.

Сега в САЩ Републиканците са Тъмните, а Демократите – Светлите. Тъмните копнеят за национализъм в стил Орион, за липса на прогресивен напредък (консерватизъм) и запушване устата на несъгласните, когато те влизат в противоречие с ограниченията, на които отказват да се подчинят. Светлите копнеят за равенство в планетарен мащаб, за прогресивни промени (либерализъм) и за запушване устата на несъгласните с планетарното равенство. Тези правителства имат връзка с извънземните и със стремежа да се сложи ръка на Земята и тя да се превърне в планета за последователни инкарнации.

Полярностите са двете страни на една и съща монета. Тактиката им е сходна, целите – различни. Единствено чрез смесване се постига Баланс.

Като гледам пропагандата на Тъмните, се чудя как е възможно някой от Напредналите да се хване на тези глупости – лъжите им са толкова прозрачни. А като се комбинират с християни привърженици на твърдата линия, се получава маскировка на Светли, каквито те никога не са били. Очаквам с нетърпение филма Фаренхайт 9/11.

Тъмните ще използват национализма, за да прокарват идеите си. „Твърда линия” означава омраза, конформност и нетолерантност. Ако снижите своя критицизъм поради страх от това, че ще ви нарекат непатриотичен, значи не сте готов за материалите на Матрицата 5. Трябва да преодолеете страховете си преди да излезете от Играта и вие ЩЕ го направите – в своята Финална Инкарнация. Хубавото е, че колкото по-интензивни стават нещата, толкова повече наближава края на Играта и толкова по-бързо ще излезем от нея.

Матрицата 5

Процесите на зомбиране и ребалансиране - съпоставка

 Как протича процеса на зомбиране ?
Процесът може да се оприличи с химична реакция . Инкарнираното съзнание е веществото , което се свързва с друго ( ролята му в "социума" ) и се получава желания резултат. За да е успешна реакцията са нужни определени лабораторни условия и използване на специфични катализатори. Процесът се ускорява с цел полученото съединение да не бъде нестабилно, вследствие на което да се стигне до разпада му в естествена среда ( извън затворения цикъл ). Лабораторните условия са самата система на Играта и атмосферата в нея – политически , икономически и религиозни парадигми. Свързващото вещество е натрапваната информация , а катализатори са принудата и заплахата.





Как протича процеса на ребалансиране ?
Отново оприличавам процеса с химична реакция . Едното вещество е същото – инкарнираното съзнание . За да е успешна реакцията са нужни вече не лабораторни , а изначално заложени условия и катализатори . Процесът се ускорява понастоящем с цел да бъде прекъснат този затворен цикъл и еволюцията да се завърне към универсалното си състояние. Естественото състояние – съзнанието непрекъснато се възпроизвежда с разширяването на сътворението в безкрайността. Свързващото вещество е пробуденото , многоизмерно ниво на съзнание , а катализатори са различни медитативни практики , откъсване от деструктивната действителност и силен личен заряд, изолиращ опитите на системата за пречупване

Двамата приятели

Моят стар приятел бе човек с велики предначертания . Не усещам разликата от почти 70 линейно измерени години, когато двамата заедно бяхме студенти . Той виждаше столетия напред. Готвеше се да изтръгне из корен злото, да обнови държавата …
Когато той започна своята кариера , аз се заскитах из света. На него му вървеше – изкачваше се в йерархията . Името му се чуваше навсякъде из страната . Преследваше безчестните , защитаваше и подкрепяше достойните и направи много за хармонизирането на цялата държава ….
И един ден, когато бе постигнал почти всичко , към което се стремеше така неуморно , разбра, че семейството му се е отчуждило и е тръгнало по кривия път . Той си подаде оставката от всички постове , засели се в планината , където бях аз и заживя далеч от всички , отдаден на грижите около градината си . Така обстоятелствата ни събраха след толкова линейни години . Бяхме постигнали еднаква цел, но по различни пътища . 
Неговият път бе дълъг и лъкатушен, а моят – къс и прав ….