Някъде високо в планините имало село и в него живеел мъдрец. Той бил много стар и грохнал, но всички хора зачитали думата му, смятали го за светец и пророк. Нямало случай негово пророчество да не се сбъдне : ако предричал война, започвала война ; ако обещавал люта зима, настъпвали непомнени студове...
Веднъж пророкът с огромна печал, облян в сълзи, се обърнал към жителите на селото и казал :
- Утре слънцето няма да изгрее.
И се оттеглил в колибата си.
В селото настъпила паника. Някои решили да сложат край на живота си със самоубийство, други събрали кой каквото има и хукнали накъдето очите им видят с напразната надежда да избегнат края на света. А най-спокойните и силните духом решили да се молят.
Пред разсъмване всички, които останали в селото, се събрали на площада, за да посрещнат заедно катастрофата. Но ... слънцето изгряло !
Тогава тълпата с викове "Измамник" хукнала към колибата, където живеел пророкът. Но там всичко било тихо - старецът напуснал този свят същата нощ ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.