Приказка за Луната

Нощ. На улицата стоят два човека.
    - На какво се усмихвате? – пита единия другия.
    - Любувам се на Луната.
    - На какво се любувате?
    - На Луната, - и човека сочи Луната с пръст, но събеседника му дори не повдига глава.
    - Каква Луна? – пита той.
    - Ето я там, - учудва се човека, - точно над вас, една такава жълта.
    - Жълта?! О, Боже! Трябва да разкажа на някого!
    След половин час, около човека се събира тълпа.
    - Учителю, разкажи ни за Луната, - пита плахо представител на тълпата.
    - Какво има за разказване – човека започва да се ядосва. – Вдигнете глави и ще я видите сами.
    Някой, без да отделя от човека предани очи, пише бързо в своя бележник: „Достатъчно е само да вдигнем глава и пред очите ни ще се разкрие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”
    - Какво си се разписал? – пита човека настръхнало.
    - Някой трябва да запази учението за потомците, ако не съм аз, тогава кой?
    - По дяволите, какво учение?! Просто вдигни глава!!!
    - „Да се вдигне глава не е трудно, просто…” - отново започва да пише новоизпечения евангелист, но човека го удря с юмрук отдолу по брадата и пред очите на пишещия се мярка жълто петно.
    - Какво беше това, Учителю???
    - Луната.
    - О, Боже, видях Луната. Видях Луната! Луната!!!
    - Той видял Луната, - тълпата е развълнувана и започва да върти около потриващия брадата си луновидец, хоро.
    А човека махва на всичко това с ръка и се отдалечава, продължавайки да се любува на пълнолунието…
    След 2000 години някой чете лунното евангелие и въздъхва тежко.
    - Ето на, - си мисли той. По това време, Учителя е бил наблизо и винаги може да ти даде един по зъбите в нужния момент. Някои, наистина, твърдят, че само книгата е достатъчна, и че виждат Луната със собствените си очи всяка нощ, но може ли да се вярва на някого в наше време? А може би, това е само приказка, това ще ви кажа аз…

http://waytosoul.ru/node/1661