До слуха му стигна приглушен камбанен звън от близкото село . След няколко часа щеше да се стъмни , а той оставаше все така необяснимо неспокоен . Реши, че ще отиде до скалата , на която от много време имаше най-различни надписи от минаващи планинари . Имаше усещане, че някой от тях ще даде вдъхновение за духа му .
Не след дълго той се озова пред познатата скала . Погледът му зашари , осланяйки се на интуицията . Накрая се спря на едно двустишие :
Вратата, през която си влязъл при познанието – не
забравяй – може да бъде и Врата, през която да влезеш
при заблудата .
Поклати глава и промърмори :
- Вярна мисъл за съжаление, макар и изразена малко цинично .
Едно четиристишие привлече погледа му . Първите два стиха бяха изписани с калиграфски стил , докато вторите два – от очевидно по-неумела ръка . Той бавно прочете на глас първите два стиха :
Бързотечна е реката на земните дни и нощи ,
грабва и отнася всеки рядък цвят, отнесен в потока .
После и следващите :
Не се опитвай да задържиш цвета, ще увехне в дланта ти.
Остави го да краси градинката , да радва Вселената .
Toва като че ли му бе достатъчно и той бавно се запъти обратно към дома си . Но едва седнал , отново усети нуждата да прочете нещо , което да зазвучи в унисон с настроението му. Отиде към библиотеката си, която бе богата откъм теми . Спря се на една малка и леко прокъсана по краищата книжка със сентенции . Отвори наслуки и прочете бавно на глас :
Самсара и Нирвана
Раждането в този свят е начало на страданията,
животът впоследствие е низ от тях.
Физически край без прераждане
е единствения път към края на всяко страдание
Затвори книгата . Той никога не бе следвал каквито и да било учения , но това, което прочете, отекна в дълбоко съзвучие с настроението му сега . Заспа с книжката върху коленете ….
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.