Монахът бе облечен в протърканото си шаячно наметало . Изслуша без емоции поздравите на насядалите около масата за възпоменание хора . Накрая хвана замислено брадичката си и рече :
- Минах да усетя какво е на това място . Преди над 100 години тук е имало голяма битка . Ако всички загинали на това място бяха тук, нямаше да можете да си пробиете път !
- Монахо , говорите странно . - обади се един от присъстващите .
- Странно може да се вижда за тези , които още не са разбрали , че никога не е имало такова нещо като смърт . А просто завръщане у дома - както капката се връща във Великата и Вечна река .
- Поне сега можеше да ни спестите вашите прозрения ... събрали сме се да почетем наскоро заминали си хора все пак !
- Няма да ви преча - със загадъчно изражение отвърна Монаха . - Това, което преобладава като разбиране в света ме кара да възкликна : мъртъвците погребват своите "мъртъвци" ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.