Бяха минали 2 месеца , но този ден остана завинаги запечатан
в паметта на М . Тогава той през целия ден се усещаше неспокоен , в
резултат на което реши да се разходи из града . Насочи се към
антикварния магазин на свой стар познат.
Когато влезе , той завари само помощника , който му каза , че
шефът не се чувствал добре – бил на горния етаж , където по принцип
държи най-ценните си предмети. М. се качи и го намери в кисело
настроение . Първоначално бе помислил , че трябва да си тръгне , но
после реши да поостане и да помоли собственика да му покаже някои неща .
Собственикът взе една шапка , за която каза, че е
принадлежала на прочутия бунтовник И. и я подаде на М. , който вътрешно
се оживи . Отдавна имаше слабост към колекциониране на реликви ,
свързани с исторически личности. Придаде си равнодушен вид и помоли
собственика за чаша кафе . Щом той слезе долу, М. скочи и с нетърпение
разгъна шапката . Тук-там тя бе проядена от молците, но още не се бе
разпаднала. Но това не му бе достатъчно – реши, че трябва да я сложи на
главата си. Огледа се в огледалото , за да види как му стои . Самото
огледало с годините бе потъмняло и затова отрази само една мрачна сянка.
Изведнъж сянката придоби определена форма. От огледалото го гледаше
непознато лице с пламтящи очи .
В същия миг в ушите му отекна оглушителен гръм, всичко
потъмня , стори му се, че пропада в бездна и в крайна сметка загуби
представа за време и място.
По едно време М. исъзна , че плува през гъсти облаци, които
на моменти придобиваха човешки очертания. Видя силует на слаба жена .
Някакъв мъж , чието лице не се виждаше се опитваше да я убие. М. искаше
да се притече на помощ , но не успяваше да помръдне. И тогава той
премина през безкраен низ от преживявания с отрицателен заряд . Бе ту
наблюдател, ту изтезавана жертва.
Последното , което си спомняше бе , че китките и глезените му
бяха завързани с дебели въжета, чиито краища се губеха в мъгла. Болка
пронизваше крайниците му . Усещаше , че тялото му се цепи на парчета .
Започна да крещи от ужас…
И тогава се събуди .
Лежеше на пода в стаята , плувнал в пот . Собственикът бе
коленичил до него и го викаше по име. Старата шапка бе паднала от
главата и лежеше на пода сред отломките от счупеното огледало.
М. дълго време не каза и дума, само сърбаше бавно от кафето .
Накрая излъга приятеля си , че понякога получава внезапни припадъци и
го помоли да му извика едно такси .
В къщи си легна веднага . Чувстваше се напълно изцеден.
Лежа болен в продължение на почти 7 седмици .
Когато се пооправи достатъчно, докторът го попита какво се е
случило в магазина . М. нямаше желание да си спомня за страшните
преживявания и каза лаконично, че внезапно му е прилошало . Докторът го
изгледа недоверчиво , но се въздържа от повече въпроси . Преди да си
тръгне, подхвърли, че такива пристъпи на злокачествено мозъчно
възпаление често се причиняват от предмети,свързани с насилствена смърт.
Те излъчвали мощна негативна сила , която можела опасно да увреди
разсъдъка на влезлия в твърде близък контакт с тях ….
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.