Есенциални откровения

Шаманите са проводници за духове. С тяхна помощ те лекуват, търсят, дори осакатяват и т.н. Но ако съдим по описанията на шаманския опит, тези духове произхождат основно от нисковибрационни реалности. От там и съответната картина на света…

 Душевността, с която древните са се отнасяли към живота, определяла неговия смисъл. Сега смисълът на живота се свежда до оцеляване, постигането на материални блага за сметка на изземването им от другите, придобиване на банкови сметки и увеличение на комфорта за своето съществуване

 Този принцип “бъди тук и сега” унищожава такива неща като надежди, мечти и въображение, а и памет. В крайна сметка, ако мечтаете за нещо, или се надявате, или си спомните (например, за да ликвидирате минали преживявания), вие вече не сте в “тук и сега”. Намаляването на въображението се заключава в отричане на мислетворчеството: ако нещо си си представил, и то не е в “сегашната ситуация”, ти се отвличаш от Матрицата, затова те блъскат назад, като твърде любопитна гнида. Накратко, същността на принципа “тук и сега” е: свий се в свойта колиба, яж каквото дават и не надигай много-много глава, в противен случай няма да бъдеш в “тук и сега”.

 На езотерично подготвения е известно, че някои хора, които имат определена власт, на астрално ниво са под контрола на рептилоидни същнoсти. Могат да бъдат фиксирани чрез ефирно виждане, настройвайки се към съответния човек. За тези, които не разбират, нека да кажа какво означава това. Тези същности заставят своите човешки оръдия (пионки) да вземат решения и да се държат по такъв начин, че да накарат хората, чието внимание е концентрирано към тях да са под влиянието на нисковибрационен поток на енергия, която ще подхрани съответните eгрегори. Това просто е необходимо да се знае

 Ние не сме хора…. стремящи се да станат духовни. Живота ни не е наказание и не е отработка на карма. Ние сме духовни същества… дошли в това трето измерение… за опитност във физическия живот… и за един зашеметяващ опит… какъвто се оказа да си в роля на човек…

 Напоследък отново чувам разговори, че както се казва, кога да се занимаваш с духовна практика, ако режимът ти е работа-дома, работа- дома и за себе си почти нямаш време? Писал съм по-рано и го повтарям днес: с духовна практика трябва да се занимаваш винаги, като отделиш една част от съзнанието си за останалото. Тази част нека се занимава с обичайната си дейност. Това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Практиката може да бъде всякаква. Основното нещо в нея – това е непреклонното намерение. Тогава тя ще даде резултати.

 Пищов за подсказка: няма нужда да се уповаваш на “кармичния рекет” (от измислените лостове за контрол на демиурга). За предпочитане е да постоянстваш и да останеш верен на своето намерение относно духовната практика. “Силата” не обича онези, които са подухвани като листо на вятъра и излизат от пътя си по време на изпитанието за устойчивост

Куриози в лъвски дози :
С животинско възприятие е невъзможно да се съществува в по-различни условия от тези , които се предлагат понастоящем. И масово се залага на животинския , а не на духовния и разумен човек. Извод – не търсете разум и духовност в живот, наподобяващ ферма за домашни любимци!

Наблюдение:
Колкото и модерни джаджи да създава човекът, те всъщност го водят надолу – към оглупяване, не към прогрес

 Във времето не пътешества пространството (на този или онзи свят), а само нашите представи за него. В крайна сметка – от промяната на местата сумата не ще се промени. Опитът да се избяга от планетата на по-добро място (свят) с товара от своите представи няма смисъл. Старите проблеми ще преминат в “утре” заедно с осмислящия реалността. Времето и пространството са пряко свързани координати, но точката 0 винаги съществува в нашата “глава”

 Трябва да отидеш там, където искаш, а не където се предполага че “трябва”. Отиди при себе си, отиди и няма от какво да се страхуваш. Ще успееш, и то наистина.

Мушитрънчета:
Ако скитникът не срещне подобен на себе си или по-добър, нека се укрепи в самота: с ограничения човек не може да има истинска дружба …