Есенциални откровения

Мисля, че всички души се развиват, движейки се от материята – “тъмнината”, към духа – “светостта” може би (нищо, че религиите са опошлили тази дума). Всички са минали от тази страна на материята. Потребността от духа възниква само, когато вече до уши си затънал в “тъмнината”. Оценяваме след като загубим.

 Само преследван звяр защитава леговището си, оголвайки зъби и встъпвайки в бой с колкото се може повече врагове. Духовният човек знае, че домът му – това е цялата вселена, и че тя не може да се нападне или унищожи. Такъв човек приема смъртта спокойно, без да бърза да се нахвърли на врага с нещо под ръка, защото всъщност това не е враг. И духовният човек гледа на убийците като на играещи деца, защото душата е безсмъртна

 За повечето никакво просветление, а особено освобождение не е необходимо. Не за това тези същности заспиват в сънищата на материалните въплъщения, за да се събудят от него веднага. Ето защо, просто се приема, че има такива души, с усмивка си заслужава да се гледа и на поредните “прометеѝ” от езотериката с техните познати послания: “Щастието за всички е даром и нека никой не бъде обиден”…

Куриози в лъвски дози:
Въпросът е наистина много сериозен. Ето например депресията. В крайна сметка, мислите на човек в такъв момент явно принадлежат не на него, а на някой, който иска да мисли така, и по този начин се обезпечава отлив на енергия за някъде, за някого. И е изумително да си представите колко много самоубийства са извършени под влияние на мислите, които хората погрешно са счели за свои.

Мушитрънчета:
Упоритото отстояване на истината я… поставя под въпросителна!

 Трябва да се отбележи, че според някои книги и ченъли различни локални “божества” (малки юзърчета) обичат да се представят като Всемогъщия, Алфата и Омегата, Създателя на всичко, Отец (всеки може да продължи списъка). Целта е подчиняването на контактуващата незряла душа, за да получи от нея енергията на поклонение и в бъдеще да я прикрепи към себе си – да я включи в неговия собствен свят, където местният бог е шефът за много дълго време. Аргументите на локалните наши приятели, омайващи поредната малка душа са претенциозни. “Аз съм голям (създател и блабла), ти си мъничък. Присъедини се към мен и ще станеш по-голям. Светът е враждебно настроен към теб, с мен ще бъдеш защитен”. Те умишлено не казват, че тази много “малка душа” съдържа у себе си Вселената, и следователно това “голямо” с целия егоичен пантеон. Това за тях не е печелившо, а и властта им над просветлената душа ще се изтече като пясък през пръстите им.

 Има определени състояния, през които преминава аз-ът в тази версия на играта. Първото е страх от Бога, което е характерно с принасянето на жертви , за да бъде умилостивен, както правят идолопоклонниците. После идва момента, когато на Бог се гледа като дарител на материални облаги в прословутото тук и сега. Човекът тогава се жертва, но егоистично, защото се надява Бог да му върне стократно. След това идва почитането на Бога чрез молитви и добър живот, поддържано от вярата за възнаграждение с място в “рая” и въздържането от зло, за да не попадне в “ада”. Най-накрая той идва до положението, в което постъпва справедливо, без никаква мисъл за награда или наказание, а просто защото трябва да се постъпва справедливо. Човек обича справедливостта заради самата нея и стремежът му е да се ръководи в постъпките си от нея – независимо от сегашните облаги или вреди, нито пък за да избегне бъдещи страдания

 Който е узрял за това – трябва да се издигне над семейните връзки. Бащата и майката са “тела”, всички родствени връзки са част от расата, която принадлежи към света на формите. Духът трябва да разбере, че не е тези тела, нито раси, а е просто его, което се стреми към усъвършенстване. Ако човек не знае това и се идентифицира със своята раса, привързвайки се към нея с фанатичен патриотизъм, голяма е вероятността да зацикли във веригата с преживявания, които са свързани си нея, докато други негови приятели са поели към по-големи “висоти” и “ширини”

 Всяко същество чрез своя разум твори света на днешния ден. От това произтичат и множеството приложения на умствената сила. И те са достъпни за всеки

Мушитрънчета
Приятели, разграничавайте чувствеността (еротиката) от чувствителността (възприемчивостта)

 Състоянието на мир далеч не се изчерпва с въздържането от военни действия. Мир е, когато съществуваш в другарство, състрадание, мъдрост…

Куриози в лъвски дози:
Филми не гледам не само за прочистване на съновиденията си, но и защото не искам да изпитвам съпричастност с разиграните ситуации в тях, и така не храня енергийно стоящите зад филмите егрегори

Изобщо не е нужно да изпитваш ненавист към едни или други елементи на околната реалност, било то продажни чиновници, нагли олигарси или даже шофьори, каращи като бесни. Те са просто декорация от играта на матричката. В своите светове те са напълно реални, докато ти там ще си елемент от всеобщата илюзия – игрови статист, който им дими в лицето, подвиква грубо в транспорта и т.н. А в твоя свят те са нереални статисти от даден сън; даже могат да се нарекат елементи от събитийна конфигурация. Тактиката за контакти с подобни е да се избягват по възможност, невъвличане в емоционален допир.

По-друго е с т.нар. “близки хора” – те не могат да бъдат наречени статисти, понеже са с по-голямо участие в твоя живот. Бих ги нарекъл “другарски вселени”, с които имаш съприкосновение, докато имате какво да научите един от друг. Вие всички живеете във вътрешния свят на другия: те са твоите мислеформи, ти – техните.

Обобщение: Няма смисъл от реакция спрямо статистите на играта, а с “другарските вселени” има съвместно обучение!

 Мушитрънчета:
Онова, което вече добре си осъзнал, няма как да ти причинява болка!