Бъдещето започна / Будущее началось

 Филмът "Бъдещето започна" е гледната точка на един човек за възможния облик на света след няколко десетилетия . Според него това ще е напълно виртуална и контролируема реалност . Създаден е с цел да ви прикани към обсъждане и формиране на възможни сценарии за бъдещето .

Пробуждането не търпи компромиси

   ... Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :
   - И все пак - защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?
   Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :
   - Защо се поддържа ли ? И аз се стремя да си обясня това ... Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията ... А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) - край ! - ето я основата за масови психози !
   Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.
   - Как е ? - попита той всички .
   - Нормално, без нещо за отбелязване - колективно му отговарят .
   Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :
   - Някакви неприятности ли има ?
   - Уви ... - въздъхва шефа. - Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот ...
   - Не разбирам ...
   - А би трябвало ... Нали сте му автор ?
   - Вижте ...
   - А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви ...
   - Мой стил ! ... И това е сериозно за да ме обвинявате ?
   - Обвинение ... Не съм криминален следовател ... Защо все пак се забърквате в такива ... каши ?
   А. миролюбиво отвърна :
   - Моята философия е неотделима от действието ..
   - Вие сте непоправимо наивен....
   - Бих могъл да кажа същото и за вас ...
   - По инерцията на взаимните обиди, така ли ?
   - Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той ...
   - Няма да го поема !
   - Ще ви заставят ... Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?
   Шефът тръсна разочаровано глава 
   - Късно е да ме съветвате ! - иронично отсъди той. И добави : - Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?
   - Моят дълг ?
   - Естествено ... Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?
   - Молбата за напускане ? ... Добре ... до края на седмицата .... 

Въпросите и отговорите

Докато отпиваше от чая си, гостът се обърна към Монаха :

- Дойдох да се запозная с Вас и да чуя какво можете да ме посъветвате , защото усещам, че само прочетеното в книгите …

Монахът приглади бавно брадата си и каза :

- Заприличахте ми на един приятел от младежките години . След всичкото това време, през които не се спря, след като бе чул и видял толкова много , той упорстваше да изучава авторитетите . Дори ми изпрати един вързоп книги чак тук . Много полезен дар. Не съм имал по-добри подпалки за печката !

Гостът се канеше да възрази меко срещу това отношение към авторитетите, но Монахът продължи :

- Моят приятел не можеше да се спре ! От толкова припряност не разбра , че колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш , толкова по-малко притежаваш . Това се отнася и за вас , млади човече !

Неочакваната забележка свари госта неподготвен. Той кротко каза :

- Ще може ли да помоля да кажете какво да правя в търсенето си …

Ставайки , Монахът отговори :

- Всеки въпрос води до друг такъв. Вие приличате на рибар , който се обръща с гръб към реката и мрежите си и тичате да се катерите по дърветата, за да ловите там риба . Или като онзи , който прави лодка от желязо , а пробива дупка в дъното й , след което се надява да прекоси с нея реката . С времето разбрах – хвани въпросите откъм добрия им край , започни с отговорите . Един ден така можеш да стигнеш и до отговора, който ти е нужен . Сбогом !

Ползата от нещастието

  В. е потиснат и огорчен . Преди малко си тръгна от поредния лъжлив чорбаджия и сега разсъждава как са се отнасяли с него – като с никому непотребна вещ ! Ето значи колко струва “удоволствието” да разполагат и се гаврят с честта и живота само защото са благоволили да го “ощастливят” с пари , с които едва да преживее ! “И аз си въобразявам, че съм нещо ! – надсмива се над себе си той. -Втълпявам си, че моето съществуване има някакво значение ! Ама съм глупав ! Моето съществуване има толкова смисъл, колкото има сигурно и на която и да е амеба … А може и да ме няма – в ничий ум, в ничие сърце .. “

   Неговият стар приятел долавя настроението му и с усмивка добродушно слага ръка на рамото му :

   - Да не са ти потънали гемиите ?

   В. не отговаря , този шеговит тон му се вижда неуместен. Тогава приятелят му се поправя и продължава със сериозен тон :

   - Ясно … Но понякога и от нещастието има полза .

   - И каква е тя ? – подхвърля язвително В.

   - Ако го издържиш и надскочиш – полза има ! Първо – закаляваш характера си ! Също – върху себе си убедително получаваш потвърждение за правотата на някои банални истини … Както с твоя чорбаджия например .

   - Унизителна история ! – рязко казва В.

   - Вярно унизителна … Но кой може по-добре да оцени своето достойнство от човека, който поне веднъж е бил втора категория, третиран като низш ? Кой по-добре от него е в състояние да проумее, че няма по-долно деяние от това да превърнеш когото и да било в подгонен звяр ? Независимо от съображенията ! …

Проникновеното озарение

Вечерята вървеше в оживени разговори . Дойде време художникът да вземе думата :

   - Винаги съм се смятал за щастлив човек, но напоследък си дадох сметка, че картините ми отразяват един измислен свят, изграден от самия мен. Те всъщност нямат никаква връзка с околната действителност и затова са нежизненоспособни. И днес, след като се усамотих в храма се питах – дали тези картини са достатъчни да оправдаят моето съществуване ?

   - Светът, който наричате измислен в действителност е по-истински от реалния – възрази му домакина. – Всекидневният живот е мимолетен за такива като вас, избрали непреходните ценности на вътрешния мир. 

   - Благодаря за комплимента , но си мисля, че ако ми се случи да изживея някаква случка, която да разтърси из основи спокойното ми битие, това ще …

   - Вие сте в заблуда, приятелю ! – внезапно го прекъсна доайена на сбирката. – Елате насам , Монахо, иска ми се да чуя и вашето мнение . Вижте – бил съм толкова години на най-различни важни постове, имал съм голямо семейство и съм изпитал всички усещания, които могат да сполетят човек в такива ситуации. Уверявам ви, че едва когато се оттеглих и имам възможност да посещавам местата, които обичам, започнах да прозирам през привидните житейски шаблони и да осъзнавам, че истинските стойности са отвъд земния човешки живот. Докато вие, приятелю, сте си спестил предварителния етап ! Намерил сте пътя към рая, без дори да си покажете носа от прозореца .

   - Тук навлизате в даоизма ! – намеси си Монаха. – А основателят му първо обявява , че мълчанието струва повече от всички думи, след което сяда и написва цяло произведение .

   - А какво ще кажете за другите вероизповедания ? – запита художника .

   - А какво очаквате да кажа ? 

   При тази реплика доайенът с усмивка попита :

   - След като не признавате официалните вероизповедания , вие самият към кое принадлежите ?

   - Към никое ! Не е необходимо това . Ако търсиш проникновеното озарение – за него не са нужни пищни олтари или бляскави церемонии . Просто всеки трябва да търси пътя към висшата истина вътре в себе си  

Двойно зрение

 Празненството на големците вече бе започнало , когато на входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането се провикна :

   - Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …

   - После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .

   Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше празен.

   - Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !

   Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :

   - О, да , покойниците са …сред нас

   - И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . – Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните” са свързани с определено място ….

   - Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории , Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте косите с вашите разкази .

   Монахът го изгледа и спокойно отговори :

   - Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини. Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да наблюдавам животните сред природата .
 

Срещу течението

   Здрачаваше се . В двора прислужниците започнаха да палят фенерите , а веселата сбирка продължаваше със същия ентусиазъм . Усмихнат след обилното ядене , домакинът се обърна към Монаха :

   - Кажете ми , приятелю , защо напоследък отпращате всички хора , които идват при вас дори за съвет ? Вие бяхте някога известен със своята школа ! Нима за миг не искате да се върнете към това ?

   - Какъв би бил смисъла да се връщам към нещо изживяно – уморено отвърна Монаха. - Узрялата същност не се стреми към изживявания , от които вече е почерпила есенцията …

   - И колко спокойно го казвате ! Наистина сте странен , дори и за мен, който ви познава вече толкова време .

   Монахът прокара ръка през косата си и каза :

   - Знаете добре в какъв свят обитаваме . В школата ми имаше табела , с която посрещах всички желаещи да се запишат . Тя гласеше : ” Нагоре , срещу течението , се стига до собственото просветление .” Това означава, че опиталият ще има усещане за вечността , ако подражава на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година срещу течението .