Това което не знаеш, може да те унищожи. Неоправданото невежество създава собствения ад …
Днес бих дефинирал есенцията на предизвикателствата, пред които сме
изправени по следния начин: идентификацията на понятието „научен
мироглед“ и „здрав разум“ с материализма, атеизма и производните им.
Разбира се, това включва скандално отричане на парапсихологични явления,
на неизползвания капацитет на човека, на живота след смъртта, контакт с
други нива на съществуване и други неща, чието съществуване е известно
днес вероятно почти на всички. Изглежда, че научната професия по своя
характер следва да предразположи човек на откритост, безпристрастност,
жажда за знания и изграждането на нови модели, които неизбежно заменят
неактуалните и остарели. Но удивително е, че така наречените „учени“ на
моменти превъзхождат в праволинейността и догматизма омръзналите ни
църковници , а и някогашните партийни апологети !
Еснафщината
не може да се победи със сила, защото би трябвало да бъдат физически
унищожени нейните носители, не може да се победи и с идеи – защото
органически не възприема тези идеи ; с нея трябва да се бори внимателно,
за всеки милиметър от човешката душа, непрекъснато, без да се изморява и
без да се отстъпва …
Празненството на големците вече бе започнало , когато на
входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането
се провикна :
- Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …
- После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .
Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на
домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше
празен.
- Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !
Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го
караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :
- О, да , покойниците са …сред нас
- И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . –
Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и
нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има
избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните”
са свързани с определено място ….
- Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории ,
Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте
косите с вашите разкази .
Монахът го изгледа и спокойно отговори :
- Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам
на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем
да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини.
Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да
наблюдавам животните сред природата .
Учителят и неговият завършил ученик се разхождаха за последно
заедно из боровата гора . Топлите слънчеви лъчи галеха лицата им –
истинска пролетна благодат след изминалата зима. Дълго време се
разхождаха мълчаливо , вдишвайки свежия горски въздух . Накрая ученикът
каза :
- Много се радвам, че преди да ви напусна правим тази
разходка , Учителю ! Благодаря ви още веднъж за всичко , което ми
дадохте …
- Не е нужно да ми благодариш специално. Ти винаги имаше
стремеж да усвояваш и той те доведе до разширения кръгозор , който
предстои да разширяваш още и още .
- Все пак хубаво ми беше с вас – чувствено произнесе ученика .
- Всяко нещо в Проявеното се развива на цикли . За някакъв
миг пътищата на проявените частички се сливат , както се случи и с нас …
Ученикът кимна в знак на съгласие :
- Спомням си едно от първите неща, които ми споделихте : ако
искаме да запазим хармонията в еволюцията е нужно да помним : никога да
не измерваме познанието на някого с това, което знае, а с онова, което
не е успял да узнае . Какво ли още ми предстои ?
С усмивка учителят му отговори :
- Истинските неща никога не бива да се насилват – те винаги
идват навреме . И като за последно ще ти споделя още нещо , което не си
чувал от мен – за хода на еволюцията не е от значение какавидата , която
се страхува да напусне пашкула си , а тази , която е готова да се
превърне в пеперуда …
…
- Моята жена бе с 20 години по-млада , но и двамата бяхме от
оглашените , посветени във всички тайнства . Знаехме много за онова,
което поради липса на подходящи думи хората наричат „начало и свършек на
житейската искра“ , а ние го представяхме с думите „Връщаме се там ,
откъдето идем – където отива пламъкът на угаснала свещ“ . Знаехме
наистина твърде много, но за основното не подозирахме – че в затворения
цикъл човекът винаги е обречен да обикаля в кръг. Тъкмо си мислиш, че
вече докосваш голямата тайна, изведнъж отново се озоваваш там , откъдето
си тръгнал. Жена ми , обладателката на толкова тайни се влюби в друг
мъж и ме напусна ….
Мнозина въжделяват да са светли емисари ,
малцина са способни игрите тъмни да разнищят,
да допълнят с милост упоритостта
както на Нулата истината вечна повелява ,
крайностите на лукави философии да избегнат .
Достоен емисар на хиляди слънца е здравият темел,
а в самата дума „правда“ лежи таз сила творческа , която ни движи напред …
В крайна сметка никой не избягва закона на Баланса . За да го
има него сред нас са и съвременните джедаи. Със своите безпристрастни
действия те се стремят да поддържат мира и хармонията в проявеното .
Когато членовете на една цивилизация живеят в мир , моралът и нравите са
благопристойни. Всички тъмни хакери не получават почва да виреят и
чистите души с радост се отдават на изначално заложените импулси . И е
справедливо да се отбележи , че съхранението на добродетелите зависи и
от чистия заряд на джедая .
Изявата на този чист заряд не се състои единствено в това да
откаже участие в някое тъмно начинание или да не вреди на останалите , а
и да проявява достойнства като правене на неща, които другите не могат
или не смеят да правят , насочване на останалите ( но не в диктаторски
стил ) , поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да
поправят . Все едно е дали става дума за най-обикновено изслушване на
проблем или за разплитане на сложни интриги на тъмните хакери , джедаят е
добре да бъде безпристрастен. Повелята му трябва да е : „До всеки да
стигне в чист вид енергията , която Главния Юзър е дал“ .
Ала има и джедаи , които се поддават на развалата по време на
някоя мисия и от страх , че не могат да се справят бързо с множество
задачи, правят прибързани действия и попадат в шаблоните на тъмнината .
Такива мисионери имат пропуски в обучението си и не ще спомогнат
истински за Баланса . Защото могат ли подобни личности да носят мир и
хармония на останалите ?
В настоящата земна епоха се подвизават много от тъмните
хакери , които дърпат конците на нищо неподозиращите ( в повечето случаи
) хора . Тези хора извършват престъпления, за да живеят до края на
дните си в тялото с ореола на благочестивост ; това са престъпници ,
жадни за богатства , хора , тръгнали по пътя на безчестието поради
изневери и лелеяни заблуди . Във всички тези случаи истината не би могла
да излезе наяве без прозорлив и бдителен джедай , който не се колебае
сам да влезе в минираното поле , да променя външността си и дори
излъчването си, само за да стигне до сърцевината на проблема,
приключвайки по този начин някоя докрай уплетена и усложнена от тъмните
мисия .
- Учителю , не е ли вече настъпило времето да ни предадеш от своите знания ?
– Трябва да знаете , че знанието е като дървото – има
горчиви корени, но и сладки плодове . И само готовият за него ще го
оцени и приложи на място.
- Но ние сме с теб вече толкова време , не ни ли намираш за готови ?
- По това нетърпение , което показвате съдя, че все още не
сте напълно готови … Знайте , че има учения и практики , които са
навлезли надълбоко в тайните на живота и смъртта . Но проникването в тях
може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в
безмилостни демони , а задълбочените им размисли за еволюцията често се
израждат в извратени практики и ритуали . Дали всеки е призван да узнае
тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави
щастлив ? Целият въпрос е там , ученици мои ! Най-възвишеното е , когато
отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро . Опасявам
се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма . За
момента това е само една мечта . Красива мечта , но … мечта .
- Тогава какво да ни води по пътя , Учителю ?
- Запомнете : обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име “Живот”, но в сърцето на всеки извежда най-краткия път …
