Артър Ленгли, АРМАГЕДОН - Психогенераторите работят ( откъс )

Канада, Агент Хочисън
В началото изчезването на Саймън О'Нийл не предизвика съмнения. Още повече, че бе поискал три дни отпуск, за да довърши ремонта в наскоро купената къща. На четвъртия ден Саймън не дойде в лабораторията, нито пък се обади. В 10 ч., както бе по устав, дежурните по охраната отидоха у тях.
Не откриха следи от борба, нито от някакви необичайни действия. Саймън О'Нийл сякаш се бе изпарил. Независимо от понататъшния развой на събитията, този факт бе изключително неприятен и налагаше вземането на бързи мерки.
Агент Хочисън, преминал към ЦРУ от военното разузнаване, за първи път се занимаваше с толкова секретно нещо, като психогенератора. Той бе квадратен, подозрителен и умееше да върши работата, за която му плащаха. В новата ситуация всяко оставане на лабораторията тук криеше рискове и клопки. Както неведнъж бе подчертавал агент Хочисън, руснаците щяха да поискат да си върнат загубената машина. Той не ги подценяваше и в това бе главното му достойнство. Евакуирането на лабораторията трябваше да започне спешно и при изключителни мерки за сигурност. Най-късно утре сутринта. Като се задъхваше и разтриваше с лявата ръка сърцето си, той се зае да напише своя спешен доклад, който Щеше да достигне до два часа висшето ръководство.
Работата тук му се струваше тиха. Излъчвателят се поддържаше от малък персонал. Обикновено поставяха доброволец в някоя съседна стая. След първите експерименти с облъчване на избрани предварително места, работата по пренасянето и монтирането на генератора се бе оказала трудна и в последна сметка се отказаха от нея.
Наистина главната цел на нейния създател бе лечението. До ден днешен обаче никой от специалистите в разните му науки не можеше да даде разбираемо обяснение как ракова клетка след десетминутно облъчване се превръща в нормална. Как се топяха тумори, как ставаха като нови износени артерии, как инсулинът или кръвното налягане, или разнебитените бъбреци се нормализираха.
МК - УЛТРА
Агентът бе наблюдавал няколко пъти какво се случва по време на експериментите. Обектът сядаше в обикновена стая. Първо снемаха енцефалограмата. След това според целите на програмата, кодирана с инициалите МК-УЛТРА, излъчвателят влизаше в действие. Вече бе установено, че съвсем малки разлики в честотния импулс в диапазон 1,4-2,2 мгХц въздействат по съвършено различен начин.
Първите етапи на програмата целяха да установят как реагира на лъчението всеки отделен индивид. Импулс с честота 1,5 мгХц, отправен към центъра на удоволствието, с времетраене половин час, можеше да предизвика еуфория, равна на онази след приемането на наркотик. Обектът потъваше в блаженство. Случваше се да разговаря с мъртви роднини и нерядко те му отговаряха. Всичко това бе толкова нелепо, че специалистите обърнаха внимание на дивите диалози доста по-късно.
Хочисън присъства на експеримент 14-А. Първите цифри отговаряха на поредния номер в опитите, буквата след тях фиксираше дали обектът е доброволец. Букви В и С бяха предназначени за специалистите и разкодираха степента, в която обектът се поддаваше на лъчението.
Експеримент 14-А
Обектът беше техник от съседната лаборатория. Беше му съобщено, че срещу добро заплащане ще бъде извършен опит за заснемане на мозъчните му излъчвания от разстояние. Гарантираха, че няма да има болка или неприятни усещания.
Начало 9.26 мин.
Честота на импулса 1,7 мгХц.
Техникът, заоблен мъж на тридесет и седем, женен, с три деца, без компрометиращи навици, сякаш заплува на половин метър от пода. Усещането за безплътност и слаба зависимост от гравитационните закони е силно. Лицето му губи израза на солиден мъж, той се превръща в хлапе, което пуска хвърчила от хълма и едничката му грижа е надпреварата с ветровете.
Въпрос на оператора:
- Какво изпитваш?
Отговор:
- Ами, просто си летя.
Въпрос:
- Това сигурно само ти се струва.
Отговор:
- О, не. Наистина е. Мога да отлетя където си поискам, например при теб, в другата стая... Да дойда ли?
Въпрос:
- Смяташ ли, че ще можеш?
Пауза. Тялото на обекта си стои на едно място и изобщо не помръдва. Очите са отворени, но изразът е отсъстващ.
Въпрос:
- Е? Ти стоиш на място и изобщо не помръдваш.
Отговор:
- Глупости. Дойдох при теб и се върнах. Искаш ли да ти опиша всичко точно?
Въпрос:
- Какво имаш предвид?
Отговор:
- Ти седиш зад пулта, в лявата ти ръка има синя книжна салфетка, до теб има лист и писалка със златен писец. Връхчето на капачката е пукнато. Пукнатината има формата на буква Н... Достатъчно ли ти е?
Оператор:
- Всъщност... Какво да ти кажа...
Обектът:
- От лявата страна на сакото ти виси конец. Розов е, десетина сантиметра. Вижда се само когато сядаш и подплатата увисва. Накарай онзи, квадратния, в коженото кресло до вратата, да дойде и да види.
Пауза.
Обектът:
- Е, защо се бавиш? Между другото, онзи, квадратният, има язва. Голяма е колкото петцентова монета и е в третата свивка на дванадесетопръстника.
Операторът:
- ... Това за конеца е вярно, и за пукнатината в капачката. И за язвата е така... Как става така, че както седиш оттатък, виждаш какво става при нас?
Отговор:
- Излизам от тялото си, глупако. Толкова е просто.
Въпрос:
- Излизал ли си от тялото си, както го наричаш, и друг път?
Отговор:
- Никога, но това е дяволски приятно. Ще го правя отсега нататък.
Въпрос:
- А язвата, как разбра за язвата?
Отговор:
- Не знам. Но съм сигурен за нея. Изведнъж нещо ми каза: този човек има язва на дванадесетопръстника...
Въпрос:
- Можеш ли да посетиш и друго място, като ...излизаш от 28 тялото си?
Отговор:
- Защо пък не? ... Сега почакай, докато се върна и ще ти разкажа.
Пауза. Честотната вълна се сменя с няколко деления напред. Тялото на техника седи върху стола си, но е някак празно и прилича на кукла.
Обектът:
- О, по дяволите, по дяволите!
Въпрос:
- Къде беше?
Отговор:
- На площада. Там е станала катастрофа. Един камион е бутнал възрастна дама с цветя... Тъкмо я поставяха на носилка... Но аз се чувствам ужасно... Смазан съм... Това не може да продължава... Не понасям това тяло, то само ме измъчва... И тежи, о, Боже, колко ми тежи това тяло...
Обектът рухна. Веднага прекратиха излъчването. Той разкъсваше сакото и опитваше да върже вратовръзката в моряшки възел. Отнеха му я, но той се опита да избоде очите си с пръсти. Беше придобил невероятна физическа сила и едва не се отскубна от охраната. Агент Хочисън, смаян от разкритието за язвата му, го държеше за ръцете.
Обектът сякаш утихна, но говореше бързо и неразбрано, по-скоро шепнеше, сякаш се молеше. Вече по средата на коридора той придоби гигантска сила и се откъсна от охраната. Тялото му излетя от седмия етаж, врязвайки се в стъклата на двойните прозорци.
Това беше то, работата на лабораторията, която агент Хочисън охраняваше. Рано на другия ден, четвъртък, започна нейната евакуация. Един военен кораб щеше да пренесе апаратурата и всички сътрудници в Щатите. Без Саймън О'Нийл. Той продължаваше да бъде в пълна неизвестност. Ако Хочисън вярваше в някоя чудодейна сила, той със сигурност щеше да й се помоли да му върне Саймън. Но нито Хочисън, нито руснаците вярваха в чудеса. Двете разузнавания нерядко вземаха превес едно над друго. Хочисън беше убеден, че този път КГБ ги е изиграло.